Холистична Интегрална Терапия

Система за Перфектно Здраве и Благоденствие

Лого Холистична Интегрална Терапия

ХП Видео

Видео КС

 

 

 

 

 

ХП коментари

Лого Холистична Интегрална Терапия

 Хоопонопоно е хавайски шаманска практика за постигане на живот в благополучие, за изцеление, душевна хармония и реализиране на мечтите ни. Тя стана много известна и популярна в цял свят благодарение на книгата „Абсолютна неограниченост” на Джо Витале, в съ-авторство с хавайския д-р Ихалеакала Хю Лен. Както и от семинарите, провеждани от дружество „IZI LLC”, упълномощено да провежда обучения по тази методика.

                        Какво представлява и как работи Хоопонопоно

   Казано накратко, Хоопонопоно представлява процес за решаване на проблеми. Но той се извършва изключително в самия човек. Всъщност в Хоопонопоно няма нищо сложно. За предците на хавайците всички проблеми започвали с мислите. Но самата мисъл не създава проблеми. Тогава, къде е нейният източник? Работата е в това, че всички наши мисли са пронизани от тягостни спомени за хора, места и събития. Разумът не е способен самостоятелно да реши тези проблеми, защото разумът само управлява. Да управляваш не означава да намираш решение на проблемите. А нали ние искаме да се освободим от тях. Когато практикувате Хоопонопоно, Висшата Сила обира вашите негативни мисли, неутрализира ги и ги очиства. Вие не изчиствате човека, мястото или събитието, а неутрализирате енергията, свързана с този човек, място или събитие. И така, първият стадий от Хоопонопоно, е очистването на енергията. След това става чудо. Извършва се не просто неутрализация на енергията, а нейното освобождаване, в резултат от което, се освобождава пространство. В будизма това се нарича Пустота. На крайния етап вие позволявате на Бог да дойде и да запълни тази пустота със светлина.

  За да използвате Хоопонопоно, не ви е необходимо точно да знаете, в какво се състои проблемът или грешката. Всичко, което ви е нужно, е да определите нещото, от което страдат вашите тяло, разум или душа. Веднага след като определите проблема, трябва да започнете очистването, да кажете : „Съжалявам! Прости ми!”.

   Същността на метода се заключава в четири прости утвърждения, които трябва да повтаряте отново и отново, без спиране, обръщайки се към Бог: „Обичам те”, „Много съжалявам”, Моля те, прости ми” и „Благодаря ти”.

   Поговорете с тялото си. Кажете му: „Обичам те! Харесва ми как изглеждаш. Благодаря ти за това, че си с мен. Ако с нещо съм те обидил, моля те, прости ми!” Спрете и огледайте своето тяло. Нека погледът ви бъде изпълнен с любов и благодарност. „Благодаря ти за това, че пребивавам в теб. Благодаря ти, че ме придвижваш. Благодаря ти за това, че дишам и сърцето ми бие”. Отнасяйте се към своето тяло като към ваш партньор в живота, а не като към слуга. Говорете с тялото така, както говорите с малко дете. Станете приятел с него.

   Д-р Хю Лен казва: Хоопонопоно представлява процес на освобождаване от негативната енергия вътре във вас и собственото ви отваряне за въздействието на мислите, думите и делата на Бог. Простичко казано, Хоопонопоно означава „да го направиш правилно” или „да поправиш грешката”. Според вярванията на древните хавайци, грешките възникват заради мисли, които извикват болезнени спомени в паметта. Хоопонопоно предлага метод за освобождаване от енергията на тези болезнени мисли или грешки, водещи до дисбаланс в организма и болести”.

   При традиционните методи за решаване на проблеми и лечение на болни хора, лекарят се ръководи от увереността, че източникът на проблемите се намира в самия пациент и по никакъв начин в него, лекаря. Лекарят допуска, че в сферата на неговата отговорност влиза да помогне на болния за решаването на неговия проблем. Могат ли тези вярвания да доведат до общо изтощение на организма на болния, вследствие действията на лекаря? За да се научи ефикасно да решава проблемите на своите клиенти, лекарят трябва да желае да носи 100% отговорност за създаването на проблемната ситуация, т.е. да счита, че източникът на проблемите са неговите неправилни мисли, а не грешките на пациента. При решаването на проблеми с помощта на обновения процес на Хоопонопоно, лекарят преди всичко включва своята личност, своя разум, към Първоизточника, който много хора наричат ЛЮБОВ или БОГ. След осъществяването на това съединение, лекарят призовава ЛЮБОВТА да поправи грешните, вредните мисли в него, които са се въплътили като проблем за лекаря на първо място и след това за пациента – на второ място. Този призив представлява процес на покаяние и прошка за самия лекар: „Аз се разкайвам за онези мои неправилни мисли, които са станали причина за проблем в мен и моя пациент: моля те, прости ми”. В отговор на молитвата на лекаря с молба за прошка, ЛЮБОВТА започва един вълшебен процес на трансформация на греховните мисли. По време на този процес на духовно взаимодействие, ЛЮБОВТА  отначало неутрализира негативните емоции, които са довели до възникването на проблеми: негодувание, обида, страх, гняв, осъждане или объркване. След това ЛЮБОВТА изпраща неутрализирана енергия на мислите, оставяйки ги в състояние на пустота, вакуум, истинска свобода. Какъв е резултатът? Лекарят или лечителят се обновява, възвръща се в ЛЮБОВТА. Също се случва с пациента и с всеки, който има отношение с този проблем. Там, където в пациента е имало отчаяние, сега се заселва ЛЮБОВТА. Там, където в душата е било тъмно, сега живее изцеляващата светлина на ЛЮБОВТА.

                               Ръководни принципи в Хоопонопоно

   Ето кои са основните принципи, от които се ръководи в своя живот и в своите взаимоотношения с хората д-р Хю Лен:

1.      Физическата Вселена е въплъщение на моите мисли.

2.      Ако моите мисли носят вреда, те създават носеща вреда физическа реалност.

     3.      Ако моите мисли са съвършени, те създават физическа реалност излъчваща ЛЮБОВ.

4.      Аз нося пълна (100%) отговорност за създаването на моята физическа вселена.

    5. Аз нося пълна (100%) отговорност за трансформирането на вредоносните мисли, създаващи вредоносна реалност.

    6. Нищо не съществува отделно от мен. Всичко съществува като мисли в моя разум.

   Доктор Хю Лен обяснява, че пълната отговорност за нашия живот означава отговорност за всеки и всичко в него (просто защото това присъства в живота ви). В буквалния смисъл на думата, целият свят е наше собствено творение. Ако поемете пълна отговорност за своя живот, тогава всичко, което чувате, усещате на вкус, на допир или по някакъв друг начин, се намира под ваша отговорност, защото то е част от вашия живот. Проблемът не е в околните, проблемът е във вас. И за да промените тях, вие трябва да промените себе си. Това е сложно за разбиране, трудно е да се приеме и да се живее с тази концепция. Много по-лесно е да обвиняваш някого, отколкото да поемеш пълна отговорност. Ако искате да подобрите своя живот, вие трябва да го излекувате. Ако искате да излекувате някого (дори и много болен престъпник), следва да го направите, като излекувате самия себе си. Джо Витале попитал доктор Хю Лен, как е стигнал до това разбиране за изцеление на самия себе си. Какво точно е правил, изучавайки историята на болните? „Просто повтарях „Много съжалявам” и „Обичам те” отново и отново” – обяснява докторът.

   Най-същественото е да осъзнаете, че каквото и да искате да промените за добро в своя живот, било то финансово състояние или отношение с други хора, трябва да се съсредоточите единствено и само върху своя вътрешен свят.

   Карл Юнг казва: „Този, който гледа извън себе си спи, а онзи, който започне да гледа вътре в себе си, се пробужда. 

                                По какъв начин въздейства Хоопонопоно

      Когато при разрешаването на даден проблем се прилага методът Хоопонопоно, терапевтът първо се заема със своята идентичност, със своя разум и се свързва с Източника, който други хора наричат ЛЮБОВ или БОГ. Щом тази връзка е налице, терапевтът призовава Любовта да поправи погрешните мисли във вътрешния му свят, довели до пораждането на проблемната ситуация първу у него самия и после у неговия криент. Зовът за помощ е процес на разкаяние и прошка от страна на терапевта: „Съжалявам за онези погрешни мисли в мен, които са довели до появата на проблема за мен и за моя клиент, моля те да ми простиш”.

   В отговор на проявените разкаяние и молба за опрощение, изказани от терапевта, Любовта започва да преобразува погрешните мисли в един мистичен процес. В този духовен процес на отстраняване на проблема, Любовта първо неутрализира погрешните емоции, които са го породили, били те негодувание, гняв, страх или объркване. На следващия етап, Любовта освобождава неутрализираните енергии от мислите и ги оставя в състояние на Пустота, на празнота, на истинска свобода. След като изпразнените от негативни емоции мисли са освободени, Любовта ги изпълва със своята същност. Резултатът от това е, че у терапевтът е настъпило обновление, възстановяване в Любовта. Щом терапевтът е претърпял обновление, същото се случва и с неговия клиент и всички останали участници в проблемната ситуация. Там, където в клиента е имало отчаяние, вече има Любов. Където е имало тъмнина, вече грее изцеляващата светлина на Любовта. Хоопонопоно е процес на прошка, разкаяние и трансформация. Всеки път, когато използваме този метод, ние поемаме върху себе си пълната отговорност и молим за прошка (за себе си). Учим се, че всичко, което се случва в нашия живот, е следствие от нашите собствени вътрешни програми. (вж. „Основни постулати в Хоопонопоно” в допълнителните материали към този раздел.)

  Нашите проблеми са спомените, възпроизвеждащи се в подсъзнанието. Те нямат отношение нито към конкретен човек, нито към определено място, нито към определена ситуация. Когато отново преживяваме тягостни спомени, имаме избор. Можем или да останем с тях, или да помолим Бог да ни освободи от тях посредством преобразуването на тези спомени и връщането на нашия разум в първоначалното му състояние необременено от проблеми. В състояние Нула или пустота... в състояние на свободна памет. Когато нашата памет се освободи, сами ще преминем в състояние на Божествения Себе си, като онази Божествена Същност, която ни е създала по свой образ и подобие.

   Д-р Хю Лен говори за спомените: „Когато моето подсъзнание се намира в нулево състояние, то е вечно, безгранично, безкрайно и безсмъртно. Когато ме ръководят моите спомени, аз се намирам в определен момент от времето, изпитвам определени затруднения, неувереност, около мен има хаос, съмнения, опитвам се да повторя своите постъпки и да управлявам обкръжаващия ме свят. Вместо да позволя спомените да ме ръководят, аз избирам чистотата на разума, съгласувана с Бог. Ако няма Съгласуваност, няма и Вдъхновение. Ако липсва Вдъхновение, няма Цел...При взаимодействието си с Бог спомените, които са се преобразували в моето подсъзнание, се преобразуват и в подсъзнанието на всички разуми, не само човешки, но и на камъните, животните и растенията, във всички форми на съществуване, видими и невидими. Колко прекрасно е да осъзнаваш, че Светът и Свободата започват от теб.”

     Мисля, че тук му е мястото да посоча и един от най-важните принципи в Хоопонопоно. Ето го: Намеренията са игри на разума, а вдъхновението  е указание от Бог. В определен момент вие се подчинявате и започвате да се вслушвате, вместо да се молите и да очаквате. Намерението е опит да управлявате своя живот, основавайки се на ограничените разбирания на своето Его. Вдъхновението е получаване на послание от Бога и действие в съответствие с това послание. Намеренията работят и дават резултати, а вдъхновението работи и твори чудеса. Вие кое избирате?

                 Два емблематични случая за ефикасността на Хоопонопоно

   И двата са от книгата „Абсолютна неограниченост. Ето как е описан първият:

   „Марвин, жизнерадостен, широко усмихнат млад мъж от Филипините, се изправи и каза, че за една година е продал луксозни автомобили на стойност, повече от 150 милиона щатски долара. При това той не се опитвал да продава колкото е възможно повече. Той просто се изчиствал. „Просто повтарях „Обичам те” по цял ден – обясняваше той на развален английски – Изчиствах се, когато слушах хората. Просто се изчиствах, изчиствах, изчиствах. Постоянно се изчиствах”. „Ти изобщо не си поставял пред себе си никакви цели?” – скептично попитах аз, мислейки, че той все пак е искал да продава коли, защото това му е работата. „Никога – отговори ми той – Без изключение. Просто отивах на работа и се изчиствах”.

   Вторият случай е от личната практика на д-р Хю Лен в една хавайска психиатрия:

   „Помолих д-р Хю Лен да ми разкаже по-подробно къде е работил и в какво се е състояло работата му като терапевт. Каза ми, че е работил в Хавайската държавна болница в продължение на 3 години. Отделението, в което държали психически-болните затворници, било опасно. Всеки мeсeц търсели психотерапевт, защото предишният напускал. Персоналът непрекъснато отсъствал по болест или чисто и просто отивал да работи  другаде. На работещите в отделението се налагало да вървят с гръб до стената, заради опасността от нападение от страна на пациентите. Съвсем не било място, на което човек може да живее, да работи или да посети.

   Д-р Хю Лен ми разказа, че никога не е приел нито един пациент за терапевтичен сеанс. Никога не е провеждал професионален разговор с тях. Съгласил се да проучи досиетата им. Докато ги преглеждал, работел над себе си. Докато работел над себе си, пациентите започнали да се възстановяват от заболяванията си. А историята стана още по-смайваща, щом чух следното:

-         След няколко месеца позволиха на дотогава окованите пациенти да се движат свободно – каза ми той – Други, които приемаха огромни количества медикаменти, преминаваха на по-леки дози. Освободиха онези, за които дотогава считаха, че е невъзможно да бъдат пуснати на свобода.

Останах слисан.

-         И не само това – продължи разказа си той – Персоналът започна да идва на работа с радост. Настъпи краят на отсъствията и текучеството. Оказахме се с повече персонал от необходимото, защото имаше освободени пациенти, а и целият персонал се явяваше на работа. Днес отделението е затворено.

И това беше мигът, в който трябваше да задам въпроса за един милион долара:

-         Какво толкова правехте със себе си, че се стигна до промяна у онези хора?

-         Чисто и просто изчиствах онази част от мен, която споделях с тях.

Попитах д-р Хю Лен как е започнал да изцелява себе си. Поисках да ми опише точно действията си, докато е преглеждал досиетата на пациентите.

-         Не спирах да повтарям „съжалявам” и „обичам те” – отвърна ми той.

-         И само това ли?

-         Само това.

Оказва се, че най-великият начин човек да промени живота си към по-добро, е да обича себе си. И, че когато човек променя живота си към по-добро, едновременно с това той променя и света около себе си към по-добро.”

   Е, не ми остава нищо друго освен да кажа „благодаря ви”, „обичам ви”.